ПАРК ЗА ТАНЦУВАЩИ МЕЧКИ
САЙТЪТ НА ПАРКА ЗА ТАНЦУВАЩИ МЕЧКИ
КАФЯВИТЕ МЕЧКИ
Гошо, Боби и останалите бивши "танцьори" от Белица са от вида кафява мечка (Ursus arctos), каквито впрочем са и всички техни диви братовчеди в България. Кафявата мечка е един от най-внушителните представители на подсемейство Ursinae, като мъжките екземпляри тежат между 135 и 390 килограма, а женските (дами, извинявайте!) - между 95 и 205кг. Както сочат тези цифри, възможно е значително колебание в размерите, когато сравняваме индивиди от различни популации или дори при съпоставяне на едно и също животно през есента и през пролетта. Най-едрите мечки се срещат в Британска Колумбия, Аляска и прилежащите на Аляска острови. Възрастните мъжки там тежат над 300кг, а женските - повече от 200кг. Роднините им от другите части на земното кълбо, примерно тези от Европа, могат да се похвалят с "едва" две трети от това тегло.
Кафява мечка
Цветът на кафявата мечка е… кафяв. Все пак той може да варира от светло кремав през тъмнокафяв до почти черен.Често пъти покривните косми върху плешките и гърба имат бели връхчета, което придава сивкав оттенък на козината - оттам и името гризли (от англ. grizzly - сив, сивкав). (Гризли, или Ursus arctos horribilis, e по-дребният от двата северноамерикански подвида кафява мечка.) Всички кафяви мечки се отличават по вдлъбнатия профил, по мускулната издатина над плешките и по ноктите, които са по-дълги на предните лапи, отколкото на задните.
В Северна Америка кафяви мечки се срещат в Западна Канада, Аляска, Уайоминг, Монтана, Айдахо и щата Вашингтон. Популацията е много фрагментирана и в Източна, и в Западна Европа, както и в Азия, където кафяви мечки има в Индия, Пакистан, Япония, Корея, Турция и други части на континента. Естествените местообитания на вида включват гъсти гори, тундри и райони с алпийски характер.
Кафявите мечки са всеядни, което значи, че храната им може да бъде както от животински, така и от растителен произход. Диетата им се състои от треви, луковици, корени, плодове, насекоми (мравки и пр.), понякога риба и дребни животни. Случва се отделни индивиди или мечките в определени райони да се пристрастят към месото и да нападат едри копитни бозайници като елени, лосове или домашни животни - това са т.нар. мечки-стръвници. В крайбрежните зони мечките похапват и мърша от изхвърлените на брега трупове на китове, моржове или тюлени. Естествено, една мечка обожава също така пчелния мед на вечеря, ето защо Пух-овете нерядко са с изпожилени муцуни…
Що се отнася до социалната организация, кафявите мечки са същества, които живеят поединично, с изключение на женските с малки. Освен това те са те са териториални животни, следователно срещата с една мечка намалява вероятността човек да види друга наблизо (не, това не означава, че ще бъдете изядени от първата:). Това правило обаче не винаги е в сила, тъй като на места, където храната е в особено изобилие - например при храсталак с горски плодове, на сметище или близо до зоните в реката, където сьомгата хвърля хайвера си - мечото население обикновено е с голяма гъстота. В такива случаи възрастните мъжки са доминиращите индивиди. Превъзходството им по ранг е изразено дори когато животните водят обичайния си самотен живот: един мъжки винаги "притежава" обширно парче земя, което застъпва по-малките територии на няколко женски.
Като става въпрос за мъжките, интересно е да се отбележи ролята, която играят телесните им размери за размножаването. Мечоците стават полово зрели на възраст 4,5 години - както и женските, - но не се чифтосват, докато не станат на 8 или 10 години, явно защото при достигане на зрялост те още далеч не са достатъчно едри. Чифтосването става в периода между май и юли, като меденият месец трае общо няколко седмици. Мечетата, най-много четири на брой, се раждат следващата година между януари и март. При раждането тежат само около 340 до 680 грама. Малките следват майка си, докато навършат 2,5 години. Това значи, че една женска не може да има потомство по-често от веднъж на 3 години. В някои райони, например около арктическото крайбрежие, този интервал е дори по-дълъг. А каква е продължителността на живот на една мечка? В дивата природа тези създания живеят до 20-25 години.
Според някои учени кафявите мечки се нареждат сред най-интелигентните бозайници, заедно с маймуните и делфините. Както можете да си представите, това не ни пречи да поставяме оцеляването им под заплаха. Един от проблемите е разпокъсаността на местообитанията и популациите. Тази разпокъсаност често е причинена от хората - да вземем за пример бодливата тел по граничните линии (българите си спомняме историята с гръко-българската граница, тунела и мечките, които трябваше да си ходят на гости). Друг проблем е човешкото навлизане в местообитанията на мечките, особено когато последните се оказват в близост до селища, пътища и т.н. Последно, но не по значение, е нелегалното ловуване, което все още продължава в много части на света. Някои фермери виждат в мечките враг, заплашващ техните животни. Бракониерите пък се интересуват от мечи органи, които в Азия се използват за приготвянето на традиционни "лекарства" и се продават за баснословни суми. Резултатът от всичко това е включването на нашия приятел Ursus arctos в Приложение II на CITES (Конвенция по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора), тоест той се определя като вид под сериозна заплаха да се превърне в застрашен. Програми за изкуствено развъждане трябва да се провеждат в местата, където популациите са малки и фрагментирани, както е в европейските страни. Съответно там, където популациите са големи и стабилни, няма нужда от развъждане в плен. Кафявите мечки, които понастоящем се намират в зоологически градини и не участват в програми за развъждане, се използват за образователни цели и за контрацептивни изследвания, които да облагодетелстват всички мечи видове.
Посетете още:
Bansko | TRAVEL туризъм | TRAVEL настаняване | TRAVEL България | Дисаги | BG-Tourism.com | Хотели на морето | Bestrentacarbg.com | Rezerviram.com
Всички права запазени !!!